Преди време получих един много интересен урок. Случи ми се да направя гаф. На пръв поглед- нищо особено, пропуснала съм да направя едно телефонно обаждане. Обаче от това зависеха доходите на няколко души- включително и моите. Грешката си беше изцяло моя, две мнения по въпроса няма. И така, аз “поех отговорността”- оставих се да ме обвиняват без да казвам нищо, приемах всякакви упреци върху себе си- 2 дни. После в главата ми започна да се прокрадва мисълта „А каква полза от това, че търпя всички тези обвинения?” . От това, че аз поемах всички обвинения, нещата не ставаха по- добре за никого- те не се чувстваха по- щастливи от това, че си имат виновник, аз още по- малко от това, че ме гледат постоянно накриво. И реших, че единствената полза от това да съм виновна, е че мога да се опитам да оправя нещата. И така след един час и 3-4 телефонни разговора, проблемът беше решен, а щетите- сведени до минимум.
Изведнъж се оказа, че отговорността все пак е нещо много приятно- чувството, че си се справил със собствените си грешки, че си успял в нещо, което почти си смятал за провалено. Осъзнах, че отговорността не е да поемеш негативите, а да направиш нещо, което да превърне провала в победа. Струва си да се замислим, а?
Filed under: от личен опит
